Някои видове спорт изграждат в спортиста перфекционистко мислене и свръхконтрол над детайла. Художествената гимнастика, синхронното плуване, фигурното пързаляне и дори професионалният балет са сред ярките примери, чиито изисквания и системи за точкуване сами подхранват този стремеж към “идеалното” и “перфектното”, колкото и нереалистичен да е той. Освен изискванията на самия спорт не можем да отречем, че в тези среди спортната култура издига на пиедестал определен външен вид или тегло. Това измества тялото от инструмент за реализация и постигане на успех - в обект на перфекционизъм, който в комбинация с изискванията към външния вид, може да бъде пренасочен към храната и теглото. Тези външни изисквания и натиск в съчетание с перфекционизма се превръщат в сериозна предпоставка за развитие на хранително разстройство.

Какво е хранително разстройство?

Хранителните разстройства се изразяват в това, че човек предимно измерва личната си стойност спрямо тялото и теглото си. Като последствие от това, се нарушава нормалната връзка с храната. Често хората, които страдат от даден вид хранително разстройство е възможно да имат някои или всички от следните поддържащи процеси:

Перфекционистко мислене (черно-бяло мислене)

Този тип когнитивно изкривяване не признава сивите нюанси на живота, разделяйки света на “успех” и “провал”. Това води до изграждането на фиксирана нагласа, която измерва всичко само в тези две крайности. Страхът от провал сериозно ограничава способността за поемане на рискове и подхранва висока тревожност. По този начин перфекционисткото мислене ни прави по-уязвими и ни саботира в стремежа към успех, тъй като не ни позволява да възприемаме грешките и недостатъците като част от процеса на учене и усъвършенстване.

Ниско самочувствие

Всяко хранително разстройство започва с чувство за неадекватност и недостатъчност. Но какво точно е засегнато - самочувствието или самоувереността? Често използваме тези две понятия като взаимозаменяеми, но според мен в това смесване се крие и основата на проблема.

Самочувствието таи в себе си думата за “чувство” или “усещане”. То отговаря на въпроса “Как се усещам и нося в света?” То до голяма степен се крепи на това колко привлекателен се чувствам, което от своя страна е базова човешка нужда - да бъдеш приет и желан. Тя е една дълбоко вкоренена и изцяло еволюционна потребност и ние не можем и не трябва да се отказваме от нея. Обаче, проблемът идва от факта, че това колко сме привлекателни не зависи изцяло от нас и не е под нашия пълен контрол. Можем да влияем, но не и да владеем напълно генетиката си, възрастта си или дори обществените стандарти за красота, които редовно се променят. Именно тук се крие и голямата опасност - самочувствието да се изравни с усещането ми за лична стойност като човек.

Самоувереността е съвсем различна сила. Тя се крепи на “вярата в уменията ми”. Тя се изгражда - и аз имам пълен контрол над нея. Самоувереността се създава на база опит, а опитът идва с грешките. Всяко преодоляно предизвикателство, всяко научено умение, всяка грешка ни прави по-големи майстори. За мен няма по-силен цитат от думите на физика Нийлс Бор - “Опитният човек е този, който е направил всички възможни грешки”.

Ето, защо хранителните разстройства се появяват, когато това важно разграничение се изгуби и чувството за самоефикасност и лична стойност се изравняват със самочувствието, основано на външния вид и на обществените стандарти. В този объркан вътрешен свят, цялата енергия и опасност на перфекционисткото мислене се насочват към разрешаването на изначално невъзможен проблем “да повиша самочувствието си” върху което реално нямам контрол, използвайки метода на храната и теглото, които ми създават илюзия за контрол.

Непоносимост към емоциите

Много спортисти с перфекционистко мислене изпитват сериозна трудност да понасят силни емоции като тревожност, разочарование, срам или гняв. В спортна среда, където грешките се преживяват като провал, а оценката често идва отвън, тези емоции бързо стават „твърде много“. Вместо да бъдат изживени и преработени, те се потискат чрез контрол върху храната и тялото. Гладуването, преяждането или прекомерното спортуване започват да служат като начин за изключване на вътрешното напрежение. Така хранителното разстройство се превръща в механизъм за емоционално оцеляване, а не просто в проблем с храненето.

Междуличностен натиск и взаимоотношения

Към вътрешния натиск се добавя и външният – треньори, родители, съдии и спортна култура, в която стойността често е условна. „Добър си, когато си успешен. Приет си, когато изглеждаш по определен начин.“ С времето тези послания подкопават усещането за лична стойност и създават вярването, че любовта и признанието трябва да се заслужат. Когато взаимоотношенията станат източник на напрежение, контролът върху храната и теглото изглежда като единствената сигурна територия. Така хранителното разстройство започва да изпълнява и междуличностна функция – опит да се справим с натиска, очакванията и страха да не бъдем „достатъчни“.

Кои са видовете хранителни разстройства?

Трите най-често срещани хранителни разстройства са анорексия нервоза, булимия нервоза и разстройство на преяждането. Важно е да знаете, че човек може да страда от хранително разстройство дори то да не е в списъка с такива. Ако имате натрапчиви и тревожни мисли, свързани с храненето, с теглото си, с външния си вид, които не ви позволяват да се храните нормално, то най-вероятно връзката ви с храната е компрометирана и може би имате тенденции или имате хранително разстройство и е препоръчително да потърсите помощ.

Анорексия нервоза (Anorexia Nervosa)

Анорексия нервоза е хранително разстройство, при което човек силно ограничава храната си. Хората с анорексия вярват, че са твърде дебели, въпреки че останалите ги виждат като прекалено слаби. За да поддържат много ниско тегло, те ядат малко, могат умишлено да предизвикват повръщане или да спортуват прекомерно. Те може да не осъзнават, че възприятието им за собственото тяло е изкривено и че изборите им не са здравословни.

Съществува и форма на анорексия, известна като атипична анорексия. При нея пациентът не изглежда с ниско тегло, но все пак проявява всички останали признаци на анорексия и губи тегло опасно бързо. Анорексията обикновено започва през тийнейджърските години. Понеже децата с анорексия често се представят добре в училище и са популярни, родителите и други възрастни може да не забележат проблема. Диагнозата се поставя много по-често на момичета, отколкото на момчета, но това може да се дължи на факта, че анорексията е по-трудна за разпознаване при момчетата.

Анорексията е изключително сериозно заболяване. Колкото по-рано се лекува, толкова по-добри са резултатите. Ако не се лекува, може да доведе до сериозни медицински проблеми или до самоубийство.

Признаци на анорексия:

  • екстремна загуба на тегло
  • тегло по-ниско от нормалното
  • страх от напълняване
  • отказ да се яде или прилагане на крайни диети
  • възприемане на теглото като част от идентичността
  • повръщане или използване на слабителни средства (нарича се „прочистване“)
  • прекомерно спортуване
  • слаби нокти и косопад
  • запек
  • нередовна менструация

Булимия нервоза (Bulimia Nervosa)

Булимия нервоза е хранително разстройство, при което човек има периоди на неконтролируемо хранене, наречени пристъпи на преяждане. След като изяде прекалено много, страдащият от булимия се опитва да компенсира преяждането чрез т.нар. „прочистване“ – умишлено предизвикване на повръщане, използване на слабителни средства, гладуване или прекомерно спортуване. За разлика от хората с анорексия, тези с булимия обикновено са с нормално тегло или леко наднормено тегло, но начинът, по който го поддържат, е много нездравословен. Булимията се диагностицира по-често при момичета, отколкото при момчета, и обикновено започва в юношеска възраст. Хората с булимия често крият пристъпите на преяждане и прочистване, затова разстройството може да бъде трудно за разпознаване.

Чести признаци на булимия:

  • изяждане на голямо количество храна за кратко време
  • повръщане, използване на слабителни средства, гладуване или прекомерно спортуване
  • самовъзприятие, силно фокусирано върху телесното тегло и външния вид
  • пропускане на хранения
  • бързане към банята веднага след хранене
  • дълги периоди без хранене
  • потайност относно храненето
  • физически последици от повръщането, включително болки в гърлото, подути жлези, киселини и увреждане на зъбите от стомашната киселина

Разстройство на преяждането (Binge Eating Disorder)

Разстройство с пристъпи на преяждане е хранително разстройство, при което човек често изяжда много голямо количество храна за много кратко време. Обикновено това се случва тайно и е съпроводено с чувство на вина и срам. Хората с това разстройство не могат да контролират храненето си. Те могат да бъдат с нормално тегло или с наднормено тегло. За разлика от булимията, хората с разстройство с пристъпи на преяждане не се опитват да се освободят от изядената храна чрез повръщане или използване на слабителни средства.

Признаци на разстройство с пристъпи на преяждане:

  • консумиране на големи количества храна
  • хранене без да има чувство на глад
  • много бързо хранене
  • ядене до степен на физически дискомфорт или прилошаване
  • хранене тайно
  • чувство на депресия, тревожност или срам след преяждане
  • повтарящи се периоди на отслабване и последващо напълняване

Как да се справя с хранителното разстройство?

Изкривени са вярванията, че човек с хранително разстройство “просто трябва да започне да се храни” или “трябва да избягва нездравословни храни” или “просто да се контролира да си хапва”. Като всяко друго психологическо разстройство тук говорим за внедрени убеждения и вярвания, които вкарват човека в един порочен цикъл от който излизането е значително по-трудно от това “просто да не му мислиш и да си хапваш нормално”. Освен това, тези хора обикновено имат много строги правила свързани с храненето от типа на:

  • “Трябва да ядеш “Х” калории.”
  • “Не трябва да ядеш сладко и бял хляб.”
  • “Трябва да ядеш само 2 пъти на ден.”
  • “Трябва да гладуваш веднъж в седмицата.”
  • “Не трябва да вечеряш.”

Тези основни убеждения контролират целия мисловен поток. Тъй като храната е източник на витална сила и основна базова човешка нужда за физическо оцеляване, хранителните разстройства са значително опасни за здравето. Немислима е терапията без съпътствието на психиатър. Към който и психолог или психотерапевт да се насочите задължително потърсете услугите на психиатър, който да ви съпътства. Психиатърът е медицинско лице и има медицинско образование, като той или тя ще обследват цялостно здравето на организма. Също те единствено имат правото да сложат диагноза и да предписват лекарства и медикаменти, които да облекчат страданието и подкрепят психотерапията. В някои случаи се изисква и работа със зъболекар, особено при булимия невроза. Изключително важно е да се работи със семействата, партньорите, треньорите и като цяло близкия социален кръг на човека с хранително разстройство.

Заключение

Хранителните разстройства не са въпрос на липса на воля, дисциплина или мотивация. Те не са „лош избор“ или „слабост на характера“. Те са резултат от сложна система от вътрешни и външни фактори – перфекционистко мислене, ниско самочувствие, емоционална уязвимост, междуличностен натиск и културни послания, които изместват личната стойност към външния вид и контрола.

Добрата новина е, че точно защото проблемът не е в човека, а в системата около него и вътре в него, промяната е възможна. С правилната подкрепа, професионална помощ и разбиране, връзката с храната може да бъде възстановена, а контролът – върнат там, където му е мястото: в живота, а не в тялото. Ако разпознаваш себе си или близък човек в този текст, това не е присъда – това е покана за грижа, помощ и нов начин на съществуване.

Литература: Fairburn, C. G., Cooper, Z., & Shafran, R. (2003). Cognitive behaviour therapy for eating disorders: A “transdiagnostic” theory and treatment. Behaviour research and therapy, 41(5), 509-528.